Крепост Красен - Бъта

На шест километра южно от Панагюрище се намират останките от крепостта Красен. Проучванията разкриват, че през ранновизантийския период и Средновековието този град е бил сред най-важните в региона. За това свидетелстват откритата двойна отбранителна система с много кули, гъстата жилищна застройка и обширните подградия извън стените. Проучени са две църкви и няколко некропола. За инфраструктурата говорят големият резервоар за вода и каналите за оттичане на дъждовна вода, намерени в крепостните стени. Преди самата крепост, на хълма има следи от живот още от каменно-медната и ранно-желязната епоха. През IV-V век край река Луда Яна се появява късноантично селище. В подножието е разкрита една от най-старите църкви на Балканите, датираща от IV век. Първите укрепления на хълма са издигнати през VI век, свързани със строежа на крепости по времето на император Юстиниан I Велики. Най-голям разцвет градът преживява през XIII-XIV век, превръщайки се във важен средновековен център. Още при цар Асен I или най-късно при цар Калоян крепостта е превзета за постоянно от българите. През следващите два века Красен е ключова опорна точка на България южно от Стара планина, контролирайки голяма част от Западна Тракия. Последните три десетилетия на XIV век са особено тежки за района, подложен на постоянни турски набези, довели до превземане на Самоков, Ихтиман, Кюстендил и София. Рядка находка разкрива кой е управлявал Красен в тези трудни времена. При разчистване на външната страна на стената е открита бронзова матрица за восъчни печати. Подобни матрици са рядкост и се ползват от благородници с високи административни длъжности, които водят активна кореспонденция. Името на собственика е изписано със сложен монограм, типичен за епохата, който епиграфът Василка Герасимова успява да разчете. Палеографският анализ на текста и особено поставянето на ударението върху буквата „И“ се свързва с правописната реформа на патриарх Ефтимий, въведена през 80-те и 90-те години на XIV век. Познаването на новия правопис сочи тясна връзка на собственика на печата със столицата Търновград. Годината на превземане на крепостта от османците не е точно известна, но данни сочат, че това вероятно се случва след падането на София в началото на 80-те години на XIV век. Красен е завладян след ожесточена съпротива, за което свидетелстват многобройните щети по стените и дебелите слоеве пепел от пожари. В тази битка загива последният управител на града – Рафаил. Личният му печат пада край стените, където археолозите ще го открият шест века по-късно. След края на XIV век няма следи от живот в крепостта, като населението вероятно е избито или прогонено. В границите на старото подградие обаче до края на XVII век съществува малко християнско селище с неголяма църква.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви